Октомври е, а на мен ми е още августовско.
Август, като спомен от сбъднати желания.
Там, където останаха много истории за разказване.
Там, където видях мечтаните плажове, за да се върна, отново.
Октомври свърши, а аз съм още в август. Така ще е и за напред. Приемам идващата зима, но все съм там.... през август, защото лятото ми е любимо.
През август, докато ядем от слънчевите морски дни, Смокините зреят.
Август, който е 31 дни, а продължи, като 3. Морето, което винаги ми е малко и август, който си е колкото слънчев, толкова и любим.
Август ми е любим и все така ще си остане. А морето.... то е си е вътре в мен 💙
Зимата да заповяда със снежно бяло чистота и не много мразовита.
Да има снежна покривка, отразяваща слънчевите лъчи с диамантен блясък.
Пазеща спящите кокичета-предвестници на пролетта.
Пролетта, след която идва моят любим август 🌊🌞💙
No comments:
Post a Comment