ДИВА, КАТО САМОДИВА

https://www.instagram.com/p/BxsSUjMH-jw/?igshid=1x47a68ribg8v

В седмицата на билките и началото на лятото, самодивите са ядосани.

Думата самодива има славянски произход и е съставена от сама – със значение на „чист, истински“, и дива – със значение на „бог, божество, богиня“. Буквално има значението на изразите „самата богиня“ и „самата дева“.

Истински диви са цялата изминала седмица, като дивеят чрез гръмотевиците.

Модерни като самодиви.

Самодивите са облечени с бели дрехи, с прозрачна бяла риза или бял сукман и златен пояс. Според народните предания те са красиви девойки, с руси разплетени до земи коси, които носят на главите си венци от зимзелен и имат свръхестествени възможности: да летят, да лекуват и баят. Много важен елемент от облеклото им е булото или бялото наметало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната сила – ако някой го открадне, те се превръщат в обикновени жени. Зимзелен е самодивското цвете, от което самодивите вият венци. Намериш ли място обрасло със зимзелен, трябва да знаеш, че това е място на самодиви и тук може да ги видиш да танцуват. Смята се, че зимзеленът има вълшебна сила и на Еньовден с набраната билка се гадае.

https://www.instagram.com/p/BymrYN1jzgy/?igshid=1ahzg13qrcqqb

Самодивската премяна е тотален хит и това лято. По брега на морето или в града, бялата риза-рокля е модерна и още повече удобна и сякаш носи магия, пречупена през слънчевите лъчи. И освен, че е сред модните тенденции, няма как да отречем, че бялото носи магическо вълшебство, което оживява докато се носи.

Днес, цветя в косите, като диадема или венец е запазена марка на Долче и Габана. Цветята по дрехите и в аксесоарите на Долче и Габа изглеждат повече от реални и винаги създават вълшебно, цветно настроение. Цветните творения на Долче и Габана са необароков разкош, неустоим и вдъхновяващ, носещ настроение и много красота.

Самодивите в днешно време са истински диви.

По стъпките на самодивите.

При мръкване самодивите отиват край води – езера, вирове, извори – събличат се голи, къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой. След това се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище и цяла нощ играят боси вълшебно хоро.

Днес, всяка дива се разхожда с гордост през деня, а нощем танцува до безкрай под светлините на звездите и на звуците от вълните.

Нито етнографските описания, нито модерните превъплъщения, обаче не могат да представят народното светоусещане за самодивите така, както го е направил в едно от стихотворенията си най-големият български поет Христо Ботев (1849-1976г.). На Балкана, смъртно раненият в битка с турците войвода Хаджи Димитър, проклина "цяла вселена", измъчвайки се под палещите лъчи на слънцето, когато...

Настане вечер - месец изгрее, 

звезди обсипят сводът небесен; 

гора зашуми, вятър повее, - 

Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премяна, 

чудни, прекрасни, песен поемнат, - 

тихо нагазят трева зелена 

и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже, 

друга го пръсне с вода студена, 

третя го в уста целуне бърже, - 

и той я гледа, - мила, засмена!

(...)

И плеснат с ръце, па се прегърнат, 

и с песни хвъркнат те в небесата, - 

летят и пеят, дорде осъмнат...