Ден, идеален като пламък на свещ.
Нощ, която се огрява от пламъка.
Пламък, който е колкото светъл, толкова и невидим. Пламък, който няма свои сенки, но отразява всички други сенките на около. Сенки, отразяващи невидимата магия на пламъка.
Светлина и топлина, без които не можем.
Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко, когато до мен те притискам.
Жак Превер
No comments:
Post a Comment