Забравих за задачите, които имах да върша, забравих за нуждата от сън, за утрешното ранно ставане. Без странични мисли, само чета и чета, и чета, и накрая си мисля: “естествено и без много отлагане стигнах до края, а ми се иска още” и търся да не би случайно да има слепени страници. Всяко едно произведение на Георги Господинов е пристрастяващо от типа “can’t stop, won’t stop”, без значение кое време от денонощието е, то трябва да бъде прочетено, наведнъж, иначе мислите по неговия край не те оставят да заспиш.
Всяко следващо изречение е неестествено, защото трудно намирам думи, с които, естествено да опиша този “Естествен роман”.
В скалата от ценно до безценно го нареждам в отвъд безценното.
И не спирам да се питам “къде отива после излишната любов и кой я смита, кой изхвърля кофата, контейнерът къде е...”
No comments:
Post a Comment