Фар, осветяващ пътя към един по-вълшебен свят.
Фар, който сигнализира съществуването на приказен живот.
Фар, чийто светлини могат да бъдат и зов за помощ.
Фар, към който добавяме едно скъпоценно “С”, за да е по-забавно.
Фарс, за да не взимаме много на сериозно приказния си живот.
Фарс, за да се усмихваме, повече.
Маскиран или не, много сполучливо, всеки ден е Фарс, в който сме актьори или зрители. Когато отказваме участие и в двете роли, приказката, наречена живот става ненужно сериозна, по-трудна и безкрайно скучна.
Животът не е дълъг, за да си позволим да не бъдем щастливи. И ако светът е оцелял, защото се е смял няма как да продължим да се цупим.
Когато е много по-лесно да драматизираш, да откриеш мъката, да се отдадеш на мрачните мисли, да заплачеш, отколкото да се усмихнеш, въпреки всичките неволи ще напомня, че когато се смеем горим калории, а докато плачем увеличаваме “кортизола”, който помага на мастните депа да се настанят, трайно в тялото ни. А кой иска да е с повече мазнини!?
Болката я има, но любовта в живота е да се усмихваме и да се шегуваме, повече, отколкото ни се иска.
No comments:
Post a Comment