Кокичето е герой, който успява да израстне изпод ледената завивка на снега. То е камбанката, която напомня за идващата пролет.
Кокичето символизира любов, създадена в студенината на снега от топлината на слънчевите лъчи.
БЯЛО, за да напомня за снега, който дори и след настъпването на пролетта може да ни изненада!
ЗЕЛЕНО, за да се откроява от бялата покривка и да приканва разлистването на минзухара, лалето и зюмбюла.
Латиснското наименование “Galanthus” означава млечно цвете.
Легенда разказва, че старицата Зима и нейните спътници Мраз и Вятър се наговорили да не пускат Пролетта на земята. Тогава от преспите се подало смелото Кокиче и протегнало листчетата си към Слънцето за помощ. Слънцето го забелязало, разтопило снега, сгряло земята и отворило път на Пролетта.
Според една от най-старите легенди, кокичето се превърнало в символ на надеждата, когато Адам и Ева били изгонени от Рая. Точно когато Ева била на път да се отчая напълно, че студената зима няма да има край, се появил ангел. Той превърнал някои от снежинките в кокичета, за да покаже, че студеното време все някога ще си отиде и ще даде път на красивата и цветна пролет. “Снежни капки” е в превод от английски.
Снежни капки, създадени от магията на природата. Като символ на смелост и сила, на надежда за повече светлина и топлина, кокичето е любов, която омагьосва.То е нежността, която ни дарява с усмивки.
Кокичето олицетворява малките неща, които са с огромно значение.
Днес, утре и “с течение на времето ще научиш, че човек сам трябва да поддържа собствената си градина и украсява сушата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя.”- Хорхе Луис Борхес
Кокичетата се намират в домашната ми леха и нито едно от тях не пострада повреме на снимките☺️
No comments:
Post a Comment