Search This Blog

Sunday, December 30, 2018

Какво цените най-много в живота?




     В края на 2018г. задавам този въпрос. Виновник е Блага Димитрова и книгата й „Лице“. Любим автор, който след всяка прочетена творба оставя цял един въпросник в главата ми. Как при толкова забрани във времето, в което е живяла Блага Димитрова е успяла да извърви целия този път от преживявания? Във време със забрани, ценностите не са били значими? Днес, когато всичко е позволено значими ли са ценностите. Какво цените най-много в живота? Семейството? Благосъстоянието? Работата? Успеха? Любовта? Самият живот?
На края на месец декември питам: Какво цените най-много през изминалата 2018 година? и Какво не оценихте през изминалата 2018 година? В този забързан живот времето като, че ли е едно от най-ценните сред ценностите. И тогава, и днес времето е величина, която се изменя спрямо хората, които го използват. За хората, които не са успели да споделят любовта си един с друг времето е еднакво болезнено и преди и сега. Смъртта винаги ще е раздяла завинаги във всички времена!
Липсата на много и желанието за още ли са водещите ценности в този живот? Многото, когато е споделено намалява ли или се увеличава? Хората са различно ценни един за друг и ценят различни ценности. Важното е да ценим живота си и всичко около нас. В мрачния и студен ден дори една усмивка може да е достатъчна, там където се цени.
Днес, слагаме оценки, там където не ни е изгодно. За да се защитим,  е по-лесно да нападнем. Да осмеем, да критикуваме, а не да ценим и да се опитаме да го подобрим или видоизменим. По-лесно е да сменяме старото с ново. Да забравим за всичко, случило се и да започнем на чисто сякаш миналото се е изпарило като снежната покривка, навън.
Пророчески са думите на Блага Димитрова, че „Безличие е характеристиката!“ С това се характеризира предходния етап. А сега из мъглявината на безличието се очертават утрешните лица“.
В „Истинската любов няма конспирация“, категорична е Блага Димитрова. Тези, които не вярват да внимават, защото зад всеки ъгъл, Тя-любовта дебне и във всеки един момент може да Ви се случи.
Живеем отчуждено, „обитаваме един върху друг главите си, а не се познаваме. Любопитните и клюкарите познават с най-тънки подробности битието на съседите си. Щом клюкарското любопитство е противоотрова срещу отчуждението, добре сме!“ Близки сме си по жълто му и все пак ние решаваме до колко да вярваме на жълтините, които се клюкарстват.
„Вярваш, че държиш ключа на познанието за света. А не познаваш, изконно вродената черта в човека да се съпротивлява на всичко натрапено.“ Кога и защо се противопоставяме? Всеки сам за себе си, а къде сме ние, заедно и завинаги? Ценим ли групата или предпочитаме индивида в нас самите, сам пред всички и всичко? Лицето на всеки е ценно, но сред другите, заедно с другите. Да сме различни не е безлично, но всяко различие поражда бунт. Бунт, след който или оставаме сами или сами започваме да ценим, това, което имаме до нас и в нас.
За Блага Димитрова „човек сам си избожда окото. Сам си слага вместо око стъклено лимонадено топче, което събира и пречупва лъчите според нагласата“. Самозалъгване, самовнушение, самозабрава, само и само да се убедим в самозаблудата си. Илюзията е страшна, когато е сама и в името на всичко и срещу всички. Реалността не е за всеки и е все по-недооценена. Подценяваме реалната действителност в името на вярата в илюзиите.
Блага Димитрова е „героят в антигероично време – отказ от блага и облаги, от слави и прояви, от участие и щастие“. Днес не е героично да не ходим по барове. Героично е да ценим близките си хора, защото понякога се оправдаваме, че нямаме време за едно „Здравей“ на човека, който ни е дал живот. Ще празнуваме идването на новата година и в дванадесет полунощ ще има „Фойерверки вместо ярка дневна светлина.“
Стремежът на Блага Димитрова в нейната „любителска анкета“ е „да бъде регистратор на истината за обществото и времето“. Истината ли е най-ценното в живота ни? Истината, че сме нещастни, забравили да ценим живота си. Най-ценното в живота ни не е ли самият живот и любовта в него!? Любовта, с която се учим да ценим човекът до нас с всичките му „кусури“. Когато обичаме ние неопитно показваме любовта си, защото „в любовта най-привлекателното е несръчността. Всяка любов е неповторима“.
През новата година, Ви пожелавам да се обичате по много и неповторимо, да бъдете здрави и да цените всеки сам за себе си животът, който живее. Отделяйте повече време на онези, безценните неща като целувки, усмивки и прегръдки.

No comments:

Post a Comment