За седмицата между 01.07.2018г.-07.07.2018г. се почувствах като Алиса в страната на чудесата. Джуляй морниг посрещнах на летището, а на обяд, вече пиех чай по Лондонски в Лондон. Слънце и невиждана от далечната 1925 жега беше цяла седмица, защо ли? Защото съм ужасно голяма късметлийка! По пътя от и до Пикадили съркъс (Piccadilly Circus) и Оксфорд стриит (Oxford Circus) исках всичко. Когато си в Лондон трудно можеш да се спреш особено ако си с диагноза: „пазаруване до зануляване“ на всичко налично.
Когато си в Tower of London няма как да не се почувстваш, приказно. Макар и зловещи гарваните те посрещат и изпращат на излизане като остават едно чувство на омагьосаност. Когато и да погледнеш към тях, те винаги те гледат. Една от легендите гласи, че ако гарваните отлетят Кулата ще се разпадне и кралството ще падне затова всеки от тях е с по едно отрязано крило. Изключително въодушевена бях, когато един от стражите, неочаквано ме потупа по рамото. Имам си имам няколко изключително забавни кадъра, които всеки път като погледна се развеселявам. Униформата на всеки един от стражарите струва много над месечната ми заплата, което е и разбираемо. Все пак не са стражари на затвор, а на Кула, в която се пазят кралските скъпоценности, които са внушаващи по количество и зашеметяващи по вид. Кулата на Лондон е била затвор, използвана е за развлечения на кралските особи, имало е зоопарк на екзотични животни, официално се води кралско жилище. Всичко това на едно място, атмосферата е различна и трябва да се почувства от всеки. Тауър Бридж (Tower bridge), който е близо до Кулата на Лондон е инженерно чудо за времето си. Тауър Бридж предлага и една от най-красивите гледки към Лондон.
В Шекспир Глоуб (Shakespeare globe) неусетно се телепортирах в епохата на Шекспир. Това е място с неспирна серия от събития, театрални постановки, изложби и концерти. По Шекспировски всичко напомня, че „Светът е театър. В него всички мъже и жени са актьори. И всеки играе много роли.“
Бъкингамският дворец (Buckingham palace) е официалната резиденция на кралицата в Лондон. Дворецът се намира между Грийн Парк, Хайд Парк и Сейнт Джеймс Парк. Из между огромните паркове се ширят огромни дървета, чиито сенки по залез слънце се отразяват сред зелените площи и сякаш с човекоподобни фигури приветстват всеки посетител.
Лондон е известен с обекти главно от културно, историческо и архитектурно значение. Парламента с прочутата часовникова кула Биг Бен, която е в ремонт и е едно от неизследваните места при следващото ми идване. Уестминстърското абатство (Westminster abbey), катедралата Свети Пол (Saint Paul cathedral) площадите Трафалгар (Trafalgar square) и Пикадили Съркъс (Piccadilly Circus). И високо, високо в небесата, до където стига „Шард“- най-високия в ЕС небостъргач "Шард". Гледката – трябва да се види. По външен вид сградата прилича на остро парче стъкло, каквото е и едно от значенията на „shard“ на английски. Говори се, че цените на апартаментите в "Шард" може да достигнат 30-50 милиона лири. Високо, високо и като инвестиция и като преживяване, и като постижение в света на архитектурата.
Докато си почивах от пазаруването и обиколките из града задължително сядах в някой от стотиците барове предлагащи различни марки ейл. Различните бирени приключения всеки ден добавяха празнично усещане към постоянното ми парти настроение. Клубове, кръчми, барове и ресторанти, а така също и отворени до късно кафенета, които придават на улиците чувство за „неспяща красавица“ – това е Сохо (Soho) на кратко. Карнаби (Carnaby street) в съчетание между старо, което напомня за себе си до новото и блестящо впечатляващото. Нали съм късметлийка и получих специална бира, лично за мен ;). За моя изненада ми написаха инициалите (MD) върху пяната на една от бирите, които си поръчах.
Но и долу на земята не е безопасно. Късметлийка съм, че успях да избягам от патиците, които ме подгониха в парка „Свети Джеймс” (Saint James park). Аз исках да им „метна“ малко ядки, а те искаха още и още и в един момент си плюх на петите и „беж да ме няма“ J Красива зеленина, цветни лехи, сред които е разположено езеро, в което необезпокоявани си плават патици, лебеди, пеликани. Разхождайки се край езерото, по моста над него се разкрива чудесна гледка към стария Лондон, от където се показва и колелото на хилядолетието наричано Окото на Лондон. Времето не стигна за една обиколка с Окото, но за следващият път си пожелавам да са няколко.
В Хайд парк (Hyde park) имах късмета не само да храня катерички, но и да видя шедьовъра “Мастаба” (Mastaba) на световноизвестният художник от български произход Христо Явашев-Кристо. Многоцветни пластамасови варела плаващи в езерото Серпетайн (Serpentine Lake) и около тях патици, гъски, лебеди. Храних и лебеди и за първи път видях и се осмелих да пипна бебета лебеди.
В Гринуич (Greenwich), където е Гринуичката обсерватория, а меридианът, който минава през нея, е приет за нулев и разделя земята на източно и западно полукълбо. Гледката-трябва да се види. Друга забележителност там е „Къти Сарк“ (Cutty Sark) - единственият класически клипер (ветроходен кораб), оцелял до днес. Съхранява се в Сух док (специално плавателно средство, в което плавателните съдове могат да бъдат ремонтирани). Интересен факт е, че корабът е наречен на късата риза на бързоногата вещица от стихотворението "Том О'Шентър" на Робърт Бърнс. Днес „Къти Сарк“ е кораб-музей и предпочитана туристическа атракция. "Къти Сарк" е наречена най-престижната регата за големи ветроходни кораби, в която участва и българският кораб „Калиакра“.
Ковънт гардън (на англ. Covent Garden и в превод Манастирските градини) носи името си от началото на 13 век и произлиза от думата „манастир“ (на англ. “Convent”). Голяма част от Ковънт гардън все още се осветява вечер от газови лампи, в това число и улица „Гудуинс“, която често се превръща в снимачна площадка за различни филми, обикновено драми. Както в лондонския квартал Сохо има седем скрити носове, така и в Ковънт гардън има уши. Две от тях са поставени на стени на улица „Флоръл“, а за още няколко се носи слух, че са някъде из Лондон. Тази нестандартна атракция е дело на артиста Тим Фишлок, който е направил тези изкуствени уши по отливки на своите собствени.
Блестящ, приказен град, съчетаващ кралското величествено с модерното иновативно. Пожелавам си още много пътувания до Лондон и обещавам още много истории.
Лондон е дестинацията - Трябва да се види!