Search This Blog

Monday, December 31, 2018

London Fairytale





 За седмицата между 01.07.2018г.-07.07.2018г. се почувствах като Алиса в страната на чудесата. Джуляй морниг посрещнах на летището, а на обяд, вече пиех чай по Лондонски в Лондон. Слънце и невиждана от далечната 1925 жега беше цяла седмица, защо ли? Защото съм ужасно голяма късметлийка! По пътя от и до Пикадили съркъс (Piccadilly Circus) и Оксфорд стриит (Oxford Circus) исках всичко. Когато си в Лондон трудно можеш да се спреш особено ако си с диагноза: „пазаруване до зануляване“ на всичко налично.

Когато си в Tower of London няма как да не се почувстваш, приказно. Макар и зловещи гарваните те посрещат и изпращат на излизане като остават едно чувство на омагьосаност. Когато и да погледнеш към тях, те винаги те гледат. Една от легендите гласи, че ако гарваните отлетят Кулата ще се разпадне и кралството ще падне затова всеки от тях е с по едно отрязано крило. Изключително въодушевена бях, когато един от стражите, неочаквано ме потупа по рамотоИмам си имам няколко изключително забавни кадъра, които всеки път като погледна се развеселявам. Униформата на всеки един от стражарите струва много над месечната ми заплата, което е и разбираемо. Все пак не са стражари на затвор, а на Кула, в която се пазят кралските скъпоценности, които са внушаващи по количество и зашеметяващи по вид.  Кулата на Лондон е била затвор, използвана е за развлечения на кралските особи, имало е зоопарк на екзотични животни, официално се води кралско жилище. Всичко това на едно място, атмосферата е различна и трябва да се почувства от всеки. Тауър Бридж (Tower bridge), който е близо до Кулата на Лондон е инженерно чудо за времето си. Тауър Бридж предлага и една от най-красивите гледки към Лондон.
В Шекспир Глоуб (Shakespeare globe) неусетно се телепортирах в епохата на Шекспир. Това е място с неспирна серия от събития, театрални постановки, изложби и концерти. По Шекспировски всичко напомня, че „Светът е театър. В него всички мъже и жени са актьори. И всеки играе много роли.“
Бъкингамският дворец (Buckingham palace) е официалната резиденция на кралицата в Лондон. Дворецът се намира между Грийн Парк, Хайд Парк и Сейнт Джеймс Парк. Из между огромните паркове се ширят огромни дървета, чиито сенки по залез слънце се отразяват сред зелените площи и сякаш с човекоподобни фигури приветстват всеки посетител.
Лондон е известен с обекти главно от културно, историческо и архитектурно значение. Парламента с прочутата часовникова кула Биг Бен,  която е в ремонт и е едно от неизследваните места при следващото ми идване. Уестминстърското абатство (Westminster abbey), катедралата Свети Пол (Saint Paul cathedral) площадите Трафалгар (Trafalgar square) и Пикадили Съркъс (Piccadilly Circus). И високо, високо в небесата, до където стига „Шард“- най-високия в ЕС небостъргач "Шард". Гледката – трябва да се види. По външен вид сградата прилича на остро парче стъкло, каквото е и едно от значенията на „shard“ на английски. Говори се, че цените на апартаментите в "Шард" може да достигнат 30-50 милиона лири. Високо, високо и като инвестиция и като преживяване, и като постижение в света на архитектурата.







 Докато си почивах от пазаруването и обиколките из града задължително сядах в някой от стотиците барове предлагащи различни марки ейл. Различните бирени приключения всеки ден добавяха празнично усещане към постоянното ми парти настроение. Клубове, кръчми, барове и ресторанти, а така също и отворени до късно кафенета, които придават на улиците чувство за „неспяща красавица“ – това е Сохо (Soho) на кратко. Карнаби (Carnaby street) в съчетание между старо, което напомня за себе си до новото и блестящо впечатляващото. Нали съм късметлийка и получих специална бира, лично за мен ;). За моя изненада ми написаха инициалите (MD) върху пяната на една от бирите, които си поръчах.






Но и долу на земята не е безопасно. Късметлийка съм, че успях да избягам от патиците, които ме подгониха в парка „Свети Джеймс” (Saint James park). Аз исках да им „метна“ малко ядки, а те искаха още и още и в един момент си плюх на петите и „беж да ме няма“ J Красива зеленина, цветни лехи, сред които е разположено езеро, в което необезпокоявани си плават патици, лебеди, пеликани. Разхождайки се край езерото, по моста над него се разкрива чудесна гледка към стария Лондон, от където се показва и колелото на хилядолетието наричано Окото на Лондон. Времето не стигна за една обиколка с Окото, но за следващият път си пожелавам да са няколко.
В Хайд парк (Hyde park) имах късмета не само да храня катерички, но и да видя шедьовъра “Мастаба” (Mastaba) на световноизвестният художник от български произход Христо Явашев-Кристо. Многоцветни пластамасови варела плаващи в езерото Серпетайн (Serpentine Lake) и около тях патици, гъски, лебеди. Храних и лебеди и за първи път видях и се осмелих да пипна бебета лебеди.







В Гринуич (Greenwich), където е Гринуичката обсерватория, а меридианът, който минава през нея, е приет за нулев и разделя земята на източно и западно полукълбо. Гледката-трябва да се види. Друга забележителност там е „Къти Сарк“ (Cutty Sark) - единственият класически клипер (ветроходен кораб), оцелял до днес. Съхранява се в Сух док (специално плавателно средство, в което плавателните съдове могат да бъдат ремонтирани). Интересен факт е, че корабът е наречен на късата риза на бързоногата вещица от стихотворението "Том О'Шентър" на Робърт Бърнс. Днес „Къти Сарк“ е кораб-музей и предпочитана туристическа атракция. "Къти Сарк" е наречена най-престижната регата за големи ветроходни кораби, в която участва и българският кораб „Калиакра“.



Ковънт гардън (на англ. Covent Garden и в превод Манастирските градини) носи името си от началото на 13 век и произлиза от думата „манастир“ (на англ. “Convent”). Голяма част от Ковънт гардън все още се осветява вечер от газови лампи, в това число и улица „Гудуинс“, която често се превръща в снимачна площадка за различни филми, обикновено драми. Както в лондонския квартал Сохо има седем скрити носове, така и в Ковънт гардън има уши. Две от тях са поставени на стени на улица „Флоръл“, а за още няколко се носи слух, че са някъде из Лондон. Тази нестандартна атракция е дело на артиста Тим Фишлок, който е направил тези изкуствени уши по отливки на своите собствени.

Блестящ, приказен град, съчетаващ кралското величествено с модерното иновативно. Пожелавам си още много пътувания до Лондон и обещавам още много истории.
Лондон е дестинацията - Трябва да се види!




Време е …….


Що е то?


За нея се говори без разбиране. Всички я искаме, точно толкова, колкото и бягаме от нея. Коя е? Къде е? Искаме я, а не я даваме! Що е то?Това е Тя. За нея са нужни дела, а не думи. Тя е истинска, когато не е  замаскирана под манипулативни преструвки и похотливи желания. Тя не се мери, не се дели само се дава. Кога ли? Времеви измерения не съществуват, когато Тя е тук. Тук и сега, утре и завинаги или не. Твърдо Завинаги, защото тя е вечна, а ние не. Не се тегли, но е тегло ако не е споделена. Не се крие, но е търсена ако не се дава. И не, не е само за стиснатите, които искат само да получават, но не им се дава. Тя е за всеки. Коя е тя? Тя е превърналият се в реалност, блян. Тя е колкото истинска, толкова и различна. Съпроводена е от очаквания и осъществени пориви от сбъднати желания.Тя не дели и не различава, когато е желана. Тя не иска нищо в замяна. Тук е за да ни има. Без нея няма да пребъдем. Коя е тя? Не отгатвай, а я почувствай. Покажи я, осмели се да я споделиш. Не бъди стиснат!Що е то? Не отгатвай, а се убеди, че с нея ще бъдеш ти!


Sharing is carrying


The way we all do it. Helping to others make us stronger. Believing in miracles is the real power that helps us to make things done. Every day, small steps make us confident. Look around to see all the beautiful nature, smile at the flying birds. In the winter they’re feeling cold but still keep looking for food, for warmer place to sleep, to protect their small newborn birds. Smile at everybody to show some positive vibes, to share the way it’s better to be.

FLY

First Love Yourself. The way it is. The time when you were born. The moment when you fall in love for the first time. Every day is the time to learn how to love yourself, more than yesterday, less than tomorrow. 
Don’t be angry for small things that don’t happened the way you wanted. Appreciate every moment spent with people you love. If you don’t like someone just stop being fake. You can’t like everybody and not everybody can like you. It’s not a big deal but it’s normal to be selfish. Be on time for your goals. 
Take time for yourself to nourish your mind. Be on time to be with your favorite people. Today is the time to be happy and to show love. Smile everyday, don’t wait for the right moment. Take time to reconnect. 
Remind yourself how full of light you really are. Things are changing for better or not, don’t let circumstances to guide your mood.


“Nothing in life is to be feared, it is only to be understood.  Now is the time to understand more, so that we may fear less."-Marie Claire



PASSION


LOVER


Sunday, December 30, 2018

Какво цените най-много в живота?




     В края на 2018г. задавам този въпрос. Виновник е Блага Димитрова и книгата й „Лице“. Любим автор, който след всяка прочетена творба оставя цял един въпросник в главата ми. Как при толкова забрани във времето, в което е живяла Блага Димитрова е успяла да извърви целия този път от преживявания? Във време със забрани, ценностите не са били значими? Днес, когато всичко е позволено значими ли са ценностите. Какво цените най-много в живота? Семейството? Благосъстоянието? Работата? Успеха? Любовта? Самият живот?
На края на месец декември питам: Какво цените най-много през изминалата 2018 година? и Какво не оценихте през изминалата 2018 година? В този забързан живот времето като, че ли е едно от най-ценните сред ценностите. И тогава, и днес времето е величина, която се изменя спрямо хората, които го използват. За хората, които не са успели да споделят любовта си един с друг времето е еднакво болезнено и преди и сега. Смъртта винаги ще е раздяла завинаги във всички времена!
Липсата на много и желанието за още ли са водещите ценности в този живот? Многото, когато е споделено намалява ли или се увеличава? Хората са различно ценни един за друг и ценят различни ценности. Важното е да ценим живота си и всичко около нас. В мрачния и студен ден дори една усмивка може да е достатъчна, там където се цени.
Днес, слагаме оценки, там където не ни е изгодно. За да се защитим,  е по-лесно да нападнем. Да осмеем, да критикуваме, а не да ценим и да се опитаме да го подобрим или видоизменим. По-лесно е да сменяме старото с ново. Да забравим за всичко, случило се и да започнем на чисто сякаш миналото се е изпарило като снежната покривка, навън.
Пророчески са думите на Блага Димитрова, че „Безличие е характеристиката!“ С това се характеризира предходния етап. А сега из мъглявината на безличието се очертават утрешните лица“.
В „Истинската любов няма конспирация“, категорична е Блага Димитрова. Тези, които не вярват да внимават, защото зад всеки ъгъл, Тя-любовта дебне и във всеки един момент може да Ви се случи.
Живеем отчуждено, „обитаваме един върху друг главите си, а не се познаваме. Любопитните и клюкарите познават с най-тънки подробности битието на съседите си. Щом клюкарското любопитство е противоотрова срещу отчуждението, добре сме!“ Близки сме си по жълто му и все пак ние решаваме до колко да вярваме на жълтините, които се клюкарстват.
„Вярваш, че държиш ключа на познанието за света. А не познаваш, изконно вродената черта в човека да се съпротивлява на всичко натрапено.“ Кога и защо се противопоставяме? Всеки сам за себе си, а къде сме ние, заедно и завинаги? Ценим ли групата или предпочитаме индивида в нас самите, сам пред всички и всичко? Лицето на всеки е ценно, но сред другите, заедно с другите. Да сме различни не е безлично, но всяко различие поражда бунт. Бунт, след който или оставаме сами или сами започваме да ценим, това, което имаме до нас и в нас.
За Блага Димитрова „човек сам си избожда окото. Сам си слага вместо око стъклено лимонадено топче, което събира и пречупва лъчите според нагласата“. Самозалъгване, самовнушение, самозабрава, само и само да се убедим в самозаблудата си. Илюзията е страшна, когато е сама и в името на всичко и срещу всички. Реалността не е за всеки и е все по-недооценена. Подценяваме реалната действителност в името на вярата в илюзиите.
Блага Димитрова е „героят в антигероично време – отказ от блага и облаги, от слави и прояви, от участие и щастие“. Днес не е героично да не ходим по барове. Героично е да ценим близките си хора, защото понякога се оправдаваме, че нямаме време за едно „Здравей“ на човека, който ни е дал живот. Ще празнуваме идването на новата година и в дванадесет полунощ ще има „Фойерверки вместо ярка дневна светлина.“
Стремежът на Блага Димитрова в нейната „любителска анкета“ е „да бъде регистратор на истината за обществото и времето“. Истината ли е най-ценното в живота ни? Истината, че сме нещастни, забравили да ценим живота си. Най-ценното в живота ни не е ли самият живот и любовта в него!? Любовта, с която се учим да ценим човекът до нас с всичките му „кусури“. Когато обичаме ние неопитно показваме любовта си, защото „в любовта най-привлекателното е несръчността. Всяка любов е неповторима“.
През новата година, Ви пожелавам да се обичате по много и неповторимо, да бъдете здрави и да цените всеки сам за себе си животът, който живее. Отделяйте повече време на онези, безценните неща като целувки, усмивки и прегръдки.

Magical wishes



XO XO XO

Don't forget to give yourself the gift of being who you're. Be completely lit up with positive affirmations. take time to reconnect.

Remind yourself how full of light you really are.

XO is the only time invested


Presents

Packed, wrapped and presented it with lovely smile
Give a box of love every day in December to fulfill  the passing year with Love and happiness
To surprise somebody is to give them delight in their lives
To buy presents is joyful way to say you care about somebody
To see the smile on somebody's face after unwrapping the surprise is Priceless
Be the prove that life is full of surprise 💖💖💖


https://www.instagram.com/p/BrX2RGdjFHp/?utm_sourc
e=ig_web_button_share_sheetes