Великият Гетсби
Велика Любов.
Край, последван от Велико пренебрежение и Самота.
Фицджералд показва обществото през 20-те години на 20 век и неговите ценности. Дейзи е млада жена, чийто свят Фицджералд описва по следния начин: „изкуственият й свят ухаел на орхидеи, бил изпълнен с приятен, весел снобизъм и с оркестри, които определяли шлагера на годината, вливайки тъгата и съблазънта на живота в нови мелодии. Цяла нощ саксофоните ридаели, изтръгвайки безнадеждно звуците на „Бийл Стрийт Блус“, докато стотина чифта златни и сребърни пантофки се тътрели по блещукащата прах. В сивия час на следобедния чай винаги имало стаи, в които непрестанно туптяла тази сладостна треска, и тук-там се мяркали нови лица, довеяни като листа на роза под тъжните звуци на корните.“
Заблуда за любов, порив към богатство, охолни партита, измама за власт са разказани по Фицджералдски. Зададени въпроси, без натрапчиви отговори.
И днес “тъй се борим с вълните-кораби срещу течението, неизменно отнасяни с дълбините на миналото”.