“Мансардата на бляновете" е първият роман на най-известния германски писател през ХХ век. Започнат още на 16-годишна възраст и публикуван едва след края на Първата световна война. В него открих „Ерих Мария Ремарк, „последният романтик", както го нарича британският журналист Хилтън Тимс.
“Какво са думите? Звук и дим.....”
Каква е ползата от песимизма? Струва ли си да се саморазкъсваме в съмнения и така да чупим формата на живота? Или “...за чистия е чисто всичко и за свинете всичко е свинщина.”
Защото “чувството е всичко!”
Когато здрачът става още по-син, а светлината на свещта-по-златна.
“Нощни пеперуди.....хора....Кой не изгаря крилата си в горящата свещ на съдбата?!
Любов, подложена на изкушаващите похот и страстни желания.
Приятелство, даващо сила по пътя от Аз към Ти.
Жената, която обича, за да дава сили и е силна, защото обича, истински.
Защото “Щастието на жената също е нещо човешко и се нарича Любов!”
“Любовта е пълно разтваря в другия докрай, тя е върховен егоизъм, в който даряваш на другия и себе си, и всичко.”
“Любовта е борба, но най-голямата опасност се крие в това, че си готов да се пожертваш. И този, който пръв го стори, е загубен. Затова трябва да стиснеш зъби и да си жесток, тогава побеждаваш....”
“Любовта е красота в най-висшата й форма”.
